Текущи

Министър Трайчо Трайков успокои обществото, като обясни, че подписът на България под споразумението срещу фалшифицирането, наречено АСТА, е фалшифициран. „Подписът всъщност е със симпатично мастило и до март 2013 той ще изчезне”, поясни Трайков.

Тъй де, като ще се занимаваме с фалшификации, да фалшифицираме. И обществото като че ли се поуспокои.

А не би трябвало. Хората май не забелязаха какво каза министър Трайчо. Симпатичното мастило не изчезва. То е невидимо и се проявява само след като се обработи по специален начин. Със симпатично мастило си служат конспираторите, за да водят тайна кореспонденция.

Министър Трайчо е имал предвид т.н. избеляващо или изчезващо мастило. С него се подписват, например, чекове, за да станат след известно време недействителни. Такова мастило ползуват мошениците.

Няма да връзваме кусур на министър Трайчо, че не знае разликата. Имали сме къде по-тежки случаи. Една министърка на културата преди време не знаеше каква е разликата между Панчо Владигеров и Златю Бояджиев. И кво? Трайчо поне е министър на икономиката, енергетиката и туризма. Мастилата не са му в ресора.

Но обяснението все пак минава. Това, между другото, означава, че хората не обръщат много внимание на казаното от министър. Което, от една страна, е добре. От друга, може и да е достатъчно тревожен симптом. Защото така пропускат и нещо важно.

Като това, че официалните български органи си служат с мошенически похвати. Подписват международни споразумения, ама с намигване. Един вид, да им подпишем там, пък после симпатичното, или как му беше името, мастило ще оправи нещата.

Не че такива работи не се правят тук и там. Но не се разгласяват по такъв тъпашки начин. Открай време международни споразумения са били подписвани с тайното намерение да не се спазват. Но не е прието това намерение да се обявява предварително. Защото няма смисъл.

С други думи, андрешковщина откъдето и да я погледнеш. Следване на максимата: ние се правим, че им подписваме, те се правят, че ни вярват. Не можем да твърдим, че тази практика е неприсъща на днешното правителство, но, нали казахме, такива работи не се разправят на глас.

Но и това не е най-тревожното в описваният от нас случай. Най-тревожното е, че читателят вече не само не обръща внимание на написаното в прав текст, а не чете и това, което е написано между редовете.

Министър Трайчо каза, че в същност АСТА не създава нови изисквания за нас. Приемането й не би довело до промяна на българското законодателство. Казано на разбираем език това означава, че брадвата, уж предвидена в АСТА, отдавна вече е в ръцете на българското правителство и може да бъде размахана. Не познавам добре закона и не знам дали това наистина е така. Но щом министъра го казва  все трябва да има нещо вярно.

Странен начин да успокоиш хората, нали? Знаехме, че кадровия потенциал на ГЕРБ не е много над морското равнище, но все пак, такъв министър... Една смислена манипулация на общественото мнение да не може да извърши както трябва. Да си беше траял по-добре.

Дали пък няма да излезе вярна приказката, че всеки народ има такива министри, каквито заслужава?

Bookmark with: